ΝΘΕ ΡΜΕ Β ΕΒΠΞΟΐ !

ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 Общата селскостопанска политика (ОСП) се състои от група правила и механизми, които регулират производството, търговията и преработката на земеделски продукти в Европейския съюз, като се обръща повишено внимание на развитието на селските райони. ОСП е една от най-важните политики на ЕС. Това се дължи на високия й дял в бюджета на ЕС -  почти 50%, а също така и на големия брой хора и обширната територия, които са пряко засегнати от нея. Значението на ОСП се определя и от факта, че тя е пряко свързана с Общия пазар и Европейския валутен съюз, които представляват два ключови елемента от постигането на Европейската интеграция.

Основните цели на ОСП, както са изложени в Член 33 та Договора на ЕС са:

·        увеличаване на производителността и техническия прогрес чрез осигуряване на разумно количество земеделска продукция и оптимално използване на производствените фактори, особено труда;

·        да осигури справедлив стандарт на живот на земеделската общност, в частност чрез увеличаване доходите на заетите селското стопанство;

·        стабилизиране на пазарите;

·        осигуряване на предлагане на стоки и услуги на пазара;

·        осигуряване на предлагане на стоки и услуги за потребителите на разумни цени.

За да постигне тези цели, Член 34 от Договора на ЕС предвижда създаването на обща организация на земеделските пазари, която в зависимост от продукта има следните форми:

·        общи правила за конкуренция;

·        задължителна координация между различните национални пазарни организации;

·        организация на Европейския пазар.

На 26 юни 2003 г. земеделските министри на ЕС приеха фундаментална реформа на ОСП. Реформата напълно промени начина на подкрепа на ЕС на неговия земеделски сектор. Новата ОСП е насочена към потребителите и данъкоплатците, като дава възможност на фермерите да произвеждат това, от което се нуждае пазарът. В бъдеще по-голямата част от субсидиите ще се плаща независимо от обема на продукцията. За да се избегне изоставянето на производството, страните-членки могат да поддържат ограничена връзка между субсидия и производство. Новото “единно плащане на ферма” ще бъде свързано с  отчитане на екологичните стандарти,  стандартите за безопасност на храните и хуманно отношение към животните.

Накратко ключовите елементи но новата, реформирана ОСП:

o              Асиметрично намаляване на цените в сектор мляко: Интервенционната цена на маслото ще бъде намалена с 25% в рамките на четири години, което представлява допълнително намаление на цената от 10% в сравнение с План 2000, за обезмаслено сухо мляко намалението от 15% в рамките на три години, както е договорено в Пран 2000, се запазва;

o              Намаление на половина на месечното нарастване в сектор “Зърнени култури”, настоящата интервенционна цена ще бъде запазена;

o              Реформи в секторите: ориз, твърда пшеница, черупкови плодове, картофено нишесте и сухи фуражи.

 I. ХОРИЗОНТАЛНИ МЕРКИ

Европейският фонд за ориентиране и гарантиране - ФЕОГА

1. Същност и цели на ФЕОГА

Европейският фонд за ориентиране и гарантиране /ФЕОГА/ е създаден на основание чл.43 от Договора за създаване на европейската общност /ЕО/ и представлява част от бюджета на ЕО. Той изплаща определени видове помощи на земеделските производители за определени земеделски разходи. Основният Регламент на Европейския съюз /ЕС/, с който се създава ФЕОГА, е 729/70, отменен с Регламент 1258/99, съгласно който Фондът се състои от две секции – Гаранционна и Ориентационна. Гаранционната секция финансира експортните субсидии, интервенционните мерки, мерките за развитие на селските райони извън Цел1 /Цел1-подпомагане развитието на изостанали райони/, специфични ветеринарни мерки, както и мерките, насочени към предоставяне на информация за Общата Селскостопанска Политика /ОСП/. Ориентационната секция финансира общите мерки за развитие на селските райони /Цел1/, които не се покриват от обхвата на Гаранционната секция.

1.2. Начини на финансиране

Съгласно правилата на пазарните регламенти, производителите и износителите в ЕС имат право на определени помощи, за чието кандидатстване попълват формуляри и ги представят на съответните компетентни власти на страната членка. Регламент 1258/99 регламентира механизма, който се задейства в този случай – създадената Разплащателна агенция, официално акредитирана от съответната страна-членка, проверява формулярите и определя помощите, за които производителите имат право. Разплащателната агенция извършва плащанията и декларира направените разходи пред ФЕОГА като изпраща необходимите документи. ФЕОГА възстановява направените от Разплащателната агенция разходи, в случай че са били извършени в съответствие с правилата на Общността.

2. ФЕОГА – Гаранционна секция - Разплащателна агенция

2.1. Създаване на РА

Правилата и механизмът за създаването и функционирането на Разплащателните агенции са уредени с Регламенти 1258/99 и Регламент №1663/95. Съгласно техните разпоредби всяка страна–членка представя на Европейската комисия /ЕК/ информация за институциите, акредитирани да бъдат Разплащателни агенции. Изискване на ЕС е всички институции, определени да изплащат средства чрез ФЕОГА да бъдат официално признати /акредитирани/ от съответната страна-членка.

2.2. Същност на РА

Разплащателните агенции трябва да бъдат институциите, които по отношение на плащанията в областите, за които са отговорни, предоставят достатъчно гаранции за това, че молбите за помощи се проверяват в съответствие с правилата на Общността и направените плащания са коректно извършени. Съгласно Регламент 1258/99 само средствата изплатени в съответствие с правилата на ЕО могат да бъдат финансирани от ФЕОГА. При допуснати нередности и неправилно функциониране от страна на Разплащателната агенция, ФЕОГА не възстановява направените плащания. Като цяло, поставените пред агенциите изисквания са много високи, но това се обуславя от факта, че ежегодно през тях преминават около 40 милиарда евро. На някои от агенциите са били необходими от около 4 години, за да могат напълно да отговорят на европейските изисквания.

2.3. Брой на РА

Броят на РА се регламентира от 1663/95 и 1258/99, като трябва да бъде възможно най-малък. Съгласно Регламент 1663/95 всяка страна в съответствие със своето конституционно и институционално изграждане определя броя на Разплащателните агенции, които официално признава. В ЕС има 91 акредитирани Разплащателни агенции, като в силно децентрализираните страни броят им е по-голям. Прието е да се започне с една Разплащателна агенция, да се проследи нейното развитие и да се анализира необходимостта от повече агенции. По–малките страни–членки на ЕС, както и тези, които нямат развити регионални структури, имат обикновено по 1 Разплащателна агенция.

2.4. Компетентна власт

Изискването се определя от Регламент 1663/95. Компетентната власт определя критериите за акредитация съгласно изискванията на ЕС, извършва предварителен преглед на Разплащателната агенция, за да установи дали агенцията отговаря на критериите, след което акредитира Разплащателната агенция и уведомява Комисията. Компетентната власт определя коя структура ще бъде РА и проверява дали дейността й съответства на критериите. Компетентната власт изготвя акта за акредитиране, с който определя правата и задълженията на РА и уведомява ЕК за извършената акредитация.

2.5. Временно акредитиране

Временното акредитиране е определено в Регламент 1663/95 и се дава в случаите, когато Разплащателната агенция не отговаря на всички изисквания. Временното акредитиране се прилага често в първите години от създаването на Разплащателната агенция.

2.6. Вътрешен одит
Отделът за вътрешния одит, съгласно Анекса на 1663/95, трябва да бъде независим от другите отдели на РА и се отчита директно пред изпълнителния директор на РА. Той има за задача да осигурява коректното изпълнение на всички финансови процедури.
3. ФЕОГА – Гаранционна секция - система за авансови плащания
Страните-членки трябва да осигурят финансовите средства, за да посрещнат разходите на Разплащателната агенция. Разходите се възстановяват от ФЕОГА. Съгласно Регламент 296/96 страните – членки са задължени да открият специална /единствена/ сметка за авансовите плащания, за да може РА да поеме разходите си. Изискване на ЕС е разходите да се обявяват пред ЕК чрез седмичен факс, факс на 10-то число и месечна декларация.

4. ФЕОГА – Гаранционна секция – управление на разходите за публично складиране

Европейското законодателство в тази област определя общите правила за финансирането на интервенциите от страна на ФЕОГА /Регламент1883/78/, счетоводните правила при изкупуването, складирането и продажбата на селскостопанските продукти от интервенционните агенции /Регламент 3597/90/. Сумите, отпускани за разходите по складирането на излишъците /Регламент 1643/89/, правилата за оценка и мониторинг на складираната интервенционна селскостопанска продукция /Регламент 2148/96/.

5. ФЕОГА – Гаранционна секция – бюджет и бюджетна дисциплина

5.1. Общи правила

Европейското законодателство изисква страната–членка да уведомява ЕК след направени плащания за помощи. Ако ЕК след проверка установи, че плащанията са коректно извършени и са в съответствие с правилата на ЕС, тя приключва сметките и рефинансира страната. Рефинансирането става в периода на два месеца и половина след направеното плащане.

5.2. Бюджетна дисциплина

Правилата, свързани с бюджетната дисциплина са уредени с Регламент 2040/00 за бюджетната дисциплина. Целта на тази система е защита от неоснователни искания за рефинансиране от страните–членки до ЕК. Съгласно Регламента основните елементи на системата са селскостопански насоки, ранно предупреждаване, финансов резерв и намаляване на авансовите плащания. Чрез системата на ранното предупреждаване се цели да се предотврати превишаването на предвидените годишни разходи. Правило на ЕС е, че не се допуска промяна в характера на разходите. В началото на всяка година се прави досие на разходите. Когато през годината има вероятност разходите да превишат предвидените годишни, могат да бъдат предприети няколко мерки – гарантирани количества, крайни срокове за плащанията, с цел общия годишен бюджет да не бъде надхвърлен.

6. Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/

6.1. Основни мерки, обслужвани от ИСАК

ИСАК е базирана на 2 основни Регламента 1782/2003 и 3887/92. Тя се използва за контрол на по-голямата част от изплащането на средствата от ФЕОГА - Гаранционна секция. ИСАК се прилага основно при изплащане на премии за посевни култури, и за говеда, млечни крави, млечни кози и млечни овце - двете основни разходни пера на Гаранционната секция на ФЕОГА. Освен това се прилага и за съпътстващи мерки като биологично земеделие, залесяване и ранно пенсиониране.

Системата обслужва целите на реформата на Общата селскостопанска политика от 1992. След тази реформа, Общността започна да изплаща значително повече директни субсидии, което наложи интегрирането на контролните и административни системи, за да се осъществява успешно цялата система от различни директни плащания. Системата е създадена, за да подобри ефективността на механизмите на администриране и контрол. Тя използва технически средства за администриране и контрол и подпомага избягването на двойни плащания и двоен контрол.

6.2. Основни елементи
6.2.1. Идентификация на площи

Идентификацията на площите е в основата на функционирането на ИСАК. Тя се осъществява по няколко начина в зависимост от географските характеристики на страната. Например – чрез сателитни изображения, сателитни фотографии, самолетни фотографии и радарни изображения. Идентификацията на площите се извършва чрез буквено-цифрова система за идентификация, определена в Член 3 на Регламент 3887/92.

1 ID = 1 парцел = 1 производител, използва се в Белгия и Португалия

1 ID = # парцели = 1 производител, използва се във Франция, Германия, Люксембург, Австрия, Англия, Ирландия

1 ID = # парцели - # производители, въз основа на кадастрален план – Италия, Испания, въз основа на топографски блокове Швеция и Дания.

6.2.2. Идентификация на животни

Тази система се използва за проверка достоверността на данните в молбата за изплащане на помощи в животновъдството. Тя е определена с Регламент 1782/2003.

Идентификацията на животните се осъществява чрез ушни марки за индивидуална идентификация на животните; компютъризирана база данни; животински паспорти; индивидуални регистри във всяко стопанство.

6.2.3. Компютъризирана база данни

Компютъризираната база данни е определена в Регламент 1782/2003. Тя съдържа данните от всички подадени формуляри за помощи, данни за регистрацията на земята, данни за идентификация на животните, данни за извършените плащания. Някои страни-членки имат по една база данни, други по няколко. Компютъризираната база данни съдържа следните уникални идентификационни номера: за фермер, стопанство, парцели, животни. Тя трябва да бъде проектирана така, че да бъде съвместима с останалите бази данни. Всеки фермер, които кандидатства за помощи трябва да поддържа в своето стопанство регистър съдържащ данни за всяко животно във фермата, така че да може да се проверява не само кои животни са сега във фермата, но и кои животни са били в тази ферма, къде са отишли и какво е станало с тях.

6.2.4. Кръстосани проверки

Кръстосаните проверки представляват сравнение между наличната в базата данни информация и информацията, посочена във формуляра за помощ. Такива проверки се правят с цел да се провери наличието на парцел или животно; дали фермерът има право на помощ; дали няма дублиране на молбите за помощи и да се осигури съвместимост на молбите за помощи за различните схеми. Кръстосаните проверки биват в една и съща база данни; между различни бази данни; между бази данни в различни географски райони.

6.2.5. Интегриран контрол

Интегрираният контрол включва:

6.2.5.1. Aнализ на риска

Анализът на риска е определен в Регламент 3887/92, според който формулярите подлежащи на проверки на място ще бъдат селектирани от компетентните власти на страната членка на базата на анализ на риска и елемент на представителност. Анализът на риска се определя въз основа на размера на предоставената помощ, броят на парцелите или броят на животните за които се кандидатства за помощ, промените от предходната година, резултатите от проверките от предходните години и други фактори определени от страните членки.

6.2.5.2. Интегриран контрол на земеделски производител/стопанство

6.2.5.3. Сателитни или аерофотоснимки

·        сравнение между данните, посочени в молбата, и сателитни или въздушни снимки;

·        избягване на инспекции на място, ако според снимките отклоненията са в рамките на допустимото.

6.2.5.4. Проверки на място

·        минимум 10% от подадените молби за помощ се проверяват по този начин.

6.2.5.5. Санкции

ТЪРГОВСКИ МЕХАНИЗМИ

Обхват: Търговските механизми регулират лицензиране на вноса и износа, издаване на експортни лицензии за експортни субсидии, номенклатура на земеделските продукти, обект на експортни субсидии, изплащане на гаранции за изпълнение, както и специални разпоредби относно интервенирането и Общата митническа тарифа.

Цел на режима:   стабилното администриране на пазарната организация на продуктите - предпазване от незаконен износ и внос и контрол на пазара, интервениране на пазара, както и спазване на международните ангажименти, които Общността е поела в рамките на преговорите по ГАТТ.

Основни регламенти: Регламент 1291/2000, определящ общите правила за прилагане на системата на импортни и експортни лицензи и сертификати с предварително определяне размера на експортните субсидии за селскостопанските стоки.

Регламент 2220/85 определя общите правила за прилагане на системата от гаранции

Регламент 800/1999 на Комисията определя общите правила за прилагането на експортни субсидии за селскостопанските стоки..

Регламент 3846/87 въвежда  специална номенклатура на селскостопанските продукти обект на експортно субсидиране. Тя се изразява в някои допълнителни разбивки и описания, има специфично номериране, което се използва в множество документи, вкл. и при кандидатстването за експортни субсидии.

Българско законодателство:

Изменения към Закона за подпомагане на земеделските производители /ДВ бр.96/11.10.2002 г./, - законово основание за въвеждането на система за изплащане на експортни субсидии и интервенция на пазара.

Наредба за условията и реда за издаване на експортни лицензии /обн. ДВ 62/11.07.2003 г./

Наредба за условията и реда за изплащане на експортни субсидии за изнесени земеделски продукти /обн. в ДВ 97/04.11.2003 г./.

Наредба за условията и реда за намеса на пазарите на земеделски продукти /обн. ДВ 66/25.07.2003 г./

Политика на качеството

Обхват: Политиката на качеството определя правилата за закрила на наименованията на земеделски продукти  и храни с наименование за произход, с  географско указание, с традиционно-специфичен характер и земеделски и хранителни  продукти, произведени по биологичен начин. Обединяващ елемент между посочените земеделски продукти и храни е доказано специфично качество или произход, което се отбелязва със специален знак на Общността върху опаковката на всеки продукт –лого за всеки вид защитено наименование.

Основни регламенти: Политиката на качеството е регламентирана в законодателството на ЕС с три основни  регламента:

Регламент 2081/92г. – определя защитата на наименование за произход и географско указание  за земеделските продукти и храни и включва:

·        земеделски продукти, предназначени за човешка консумация;

·        хранителни продукти– бира, напитки на основата на растителни екстракти, хляб, тестени изделия,сладкиши, бисквити и др.;

·        земеделски продукти, включени в Анекс ІІ към този регламент /сено, етерични масла, корк, цветя и декоративни растения, ракита, суровини от животински произход /.

Не се прилага за:

·        вино и спиртни напитки;

·        наименования, които могат да заблудят консуматора относно истинския произход на продукта;

·        родови наименования.

В регламента се описва процедурата по регистрация в Европейските регистри, задълженията на органите на страните-членки за осъществяване на контрол, както и обекта на защита. 

Регламент 2082/92г. – регламентира издаването на сертификати за традиционно-специфичен характер на земеделските продукти и храни

Дава се определение на “специфичен характер” – особеност или отличителни черти, които ясно отличават земеделския продукт или храна от други подобни продукти или храни, принадлежащи към същата категория. Трябва да става дума за традиционен продукт – да се прои&